Според дефиницията, приета от Европейския съюз за подкрепена заетост, подкрепена заетост е "оказване на подкрепа и помощ на хората с увреждания или други групи в неравностойно положение да получат и запазят платената си работа на отворения пазар на труда"  

Подкрепената заетост е разработена в САЩ и Канада през 80-те и 90-те години. Докато в началото целта е била да се подпомагат хората с интелектуални затруднения да намерят интегрирана работа, по-късно подкрепената заетост става начин за подпомагане и на други хора, традиционно изпитващи затруднения при намирането и запазването на работа.

Зараждането на идеята за подкрепена заетост трябва да се търси във факта, че професионалната рехабилитация и обучението са били доминирани от организации, осигуряващи защитена заетост, дневни центрове и от държавните институции.  Дейнтостите при тази система за рехабилитация имали за цел клиентите да бъде обучени и да бъдат способни да участват в трудовия живот, а хората с увреждания били подготвяни за работа в процеса на обучение и професионална подготовка (Методът „Обучи и осигури работа”).

В края на 70-те години все повече става ясно, че традиционният метод за професионална рехабилитация и обучение „Обучи и осигури работа” допринася твърде малко за интегрирането на хората с увреждания на неспециализирани работни места. Става ясно, че добрите умения за извършване на конкретната работа сами по себе си не са достатъчни за човек с увреждане да си намери работа и да я запази.

По тази причина възниква и идеята за коучинга. Коучингът има за задача да предложи структурирана подкрепа на човека с увреждане с цел той да бъде нает на неспециализирано работно място. Тази подкрепа може да включва обучение в конкретната работа, обучение за придобиване на социални умения, помощ при пътуването от и до дома, както и друга подкрепа, необходима, за да бъде наемането успешно както за работодателя, така и за служителя с увреждане. Моделът на коучинг допринася нещо повече от традиционната рехабилитационна практика, тъй като специалистите по коучинг предлагат помощ при адаптацията и обучението на работното място.

Първоначалната идея на подкрепената заетост била първо на съответните кандидати да бъде намерена работа, а след това те да бъдат обучени в конкретните служебни задължения (Методът „Обучи и осигури работа”). Първите хора с увреждания, назначени в незащитена работна среда, следвали стратегията „Намери работно място и се моли човекът да остане на работа” и по тази причина възникнала стратегията „Намери работно място – обучи – запази на работа”. Когато бъде постигната необходимата стабилност, коучингът отпада и служителят остава със своите нови колеги (естествена подкрепа от колегите).

През 90-те години подкрепената заетост все повече бива характеризирана с идеята хората с увреждания да имат изисквания към работата, с която са заети, и по-широко участие в процеса на търсене на работа. Още повече че по този начин ударението пада върху естествената подкрепа и партньорство между заинтересованите страни

Повече за подкрепената заетост

Принципи на подкрепената заетост

Процес на предлагане на услугата "Подкрепена заетост"

Етичен кодекс на специалистите в областта на подкрепената заетост

Качествени стандарти за доставчиците на услугата "Подкрепена заетост"

 Източник: http://www.euse.org/history